
Историята на легендарния McLaren F1, който през 1998 г. стана най-бързият автомобил в света
03/06/2020 0 By GRACE PACE RACEMcLaren F1 се позовава на най-успешните Формула 1 технологии за времето си, а опорна точка при създаването му не е нито Porsche, нито Ferari или Lamborghini - това е Honda NSX
Чакайки на летището в Милано след Гран при на Италия през 1988 г., четирима светила от McLaren започват да обсъждат бъдещето на компанията. Малко преди самолетът им да излети, те стигат до консенсус – McLaren ще проектира и построи най-добрата улична кола в света.

Главният дизайнер на McLaren F1, Гордън Мъри, започва да работи върху конфигурация с 1 + 2 седалки още през 1969 г. Двадесет години по-късно, през 1992, неговата новаторска концепция за изключителен автомобил се реализира под формата на F1.
Към екипа си той успява да дръпне британския дизайнер Питър Стивънс, който изготвя както интериора, така и екстериора, а от финансова гледна точка успява да убеди едноименния Рон Денис, основател на McLaren Group, да подкрепи проекта.

Резултатът? Не само най-бързата кола за 90-те години, но и най-бързият атмосферен уличен автомобил, създаван някога, до днес.
BMW разработва специален двигател за F1
Едва ли има автомобилен ентусиаст на тази земя, който да не е запознат с техническите характеристики на McLaren F1, но просто няма как да пропуснем да ги споделим. Атмосферният 6,1-литров V12 двигател на BMW (S70/2 за взискателните) успява да извади най-високата изходна мощност за своя размер, достигайки над 620 к.с.
На 31 март 1998 г. прототип с име XP5 с модифициран ограничител на оборотите поставя световния рекорд на Гинес за най-бързата серийна кола в света, достигайки 386,4 км/ч, изпреварвайки предишния рекорд в тази дисциплина, който Jaguar XJ220 поставя през 1993 г. със своите 349 км/ч.
Може да си представите, че тази ужасяваща мощност за 90-те години генерира изключителна топлина в двигателния отсек, поради което той се облицова с най-добрия наличен топлинен рефлектор… чисто злато.


Любопитна история остава и фактът, че BMW са тествали двигателя върху М5 (Е24), преди да го доставят на McLaren.
Но преди това Honda отказва да направи двигател на Мъри
Историята защо точно F1 използва двигател от BMW също е интересна. В продължение на 4 години, до 1992 г., Формула 1 отборът на McLaren използва двигатели на Honda. Рационалното решение е японският доставчик да направи и двигател за McLaren F1, нали?

Още по време на разработката на F1, Мъри, заедно със Сена, отиват на посещение в изследователския център на Honda в Точиги, Япония. Там той се качва зад волана на легендарната Honda NSX, а по-късно споделя в интервю пред японски журналист, че в момента, в който прави първата обиколка с NSX, променя визията си за F1.
„Всички еталонни автомобили – Ferrari, Porsche, Lamborghini – които използвах като референтни в разработката на колата си, изчезнаха от ума ми. Разбира се, колата, която щяхме да създадем, McLaren F1, трябваше да бъде по-бърза от NSX, но качеството на возене и управлението на NSX щяха да станат нашия нов стандарт.”
Мъри разказва в същото интервю, че след това посещение два пъти се връща в Точиги и отправя предложение на Honda да му сглобят 4,5-литров V10 или V12 за McLaren F1. Многобройните опити да убеди японците обаче удрят на камък и те му отказват. Така в крайна сметка F1 се озовава с V12 от BMW.
Съотношението мощност/тегло е всичко
Да сложите мощен двигател в тежко купе е като да прекарвате по 2 часа всеки ден във фитнеса, но през останалите 22 часа да не спирате да ядете.
Именно за да подобри производителността, управлението, спирането и чистото усещане при шофиране, екипът на F1 е разбирал добре, че ще трябва да сведе до минимум теглото – не само тук-там, навсякъде.

Материалът по избор е карбон. По-лек и по-здрав от алуминий, така McLaren F1 става първият шосеен автомобил с шаси от въглеродни влакна. Джантите са от магнезиева сплав, носещата подструктура от титан. За Бога, дори задължителният комплект с инструменти за колата е изработен от титан, спестявайки цели 50% от теглото на стандартния стоманен комплект!
Крайният резултат отчита немислимите 1038 кг на кантара.

Всяко едно от карбоновите шасита отнема над 3000 часа изработка. Педалът на газта е изработен ръчно от шест отделни парчета титан; всеки бутон и панел са ръчно изработени и боядисани. Седалките са също ръчна изработка, по размер на клиента. Така всяка една бройка McLaren F1 излиза персонализирана и буквално – няма два еднакви F1 в света.
F1 е първият сериен автомобил, създаден от Формула 1 аеродинамици, използващи аеродинамичен тунел с движеща се основа
Докато повечето съществуващи производствени автомобили се тестват в тунели с фиксиран под, в които колелата на тестовата кола са неподвижни, във Формула 1 модерните аеродинамични тунели с подвижна земя осигуряват единственото точно представяне на действителното поведение на автомобила.

Именно McLaren F1 е разработен, анализиран и фино настроен в същия аеродинамичен тунел с подвижен под в Тедингтън, Англия, в който са усъвършенствани болидите на McLaren, печелили Световния шампионат във Формула 1 онези години.

Онова, което трябва да ви прави впечатление, когато погледнете McLaren F1, е липсата на каквито и да било спойлери или крила. Говорете ни за аеродинамика – „абсолютна стабилност при висока скорост”, ни уверяват от McLaren, а и спортните постижения го доказват.
А ако се питате как липсата на крило създава притискаща сила, гледате от грешната страна на колата. Цялостният дизайн на пода на McLaren F1 в допълнение към задния дифузьор използва “ефекта на земята” (Формула 1 феновете се досещат), за да подобри притискащата сила, която се увеличава чрез използването на два електрически вентилатора от кевлар за допълнително намаляване на налягането под колата.
А колко притискаща сила иска шофьорът (или направо да си го наречем пилот, щом говорим за F1) се контролира с бутон.
Благодарение на това Формула 1 ноу-хау, McLaren F1 става първия сериен автомобил в света, който разполага с пълна аеродинамика с ефект на земята с помощта на вентилатор.
Споменавайки вентилатора (два на брой в F1), концепцията е заимствана от шокиращо изглеждащия Brabham BT46B, по прякор „Fan Car“, отново дело на Гордън Мъри. През 1978 г. Ники Лауда печели ГП на Швеция с тази кола, но още тогава технологията бива обявена за нелегална, а Лауда описва колата като доста тежка за каране. Така, макар гениален, вентилаторът издържа само 1 сезон.
Разбира се, в автомобилното производство се следват сравнително либерални международни правила за шосейни коли. Разговорно казано, няма ФИА, няма МИА, стига физическите закони го позволяват. А вслучая на F1 няма невъзможни неща.

Благодарение на тези аеродинамични решения и ниската си фронтална площ, F1 успява да постигне и един от най-ниските коефициенти на въздушно съпротивление сред класа си – едва 0,32. За сравнение, по-късните, но и доста по-бързи Bugatti Veyron и SSC Ultimate Aero TT измерват съответно 0,36 и 0,35.

Извън аеродинамиката, други отличителни характеристики включват компютърно управлявани въздушни спирачки, която да балансира натоварването в колата и да гарантира, че F1 поддържа равновесие при рязко спиране. Естествено, няма как да пропуснем и вертикално отварящите се врати – макар и не за първи път в производство от F1 (първият серийно производство модел с такива врати е Lamborghini Countach).
И да не забравим – иконичното разположение на седалките, които са представени в конфигурация 1 + 2, със шофьорската заемаща централно място.

McLaren F1 в естествената си среда
Въпреки че не е проектиран като пистова машина, McLaren в крайна сметка решава да хомологира състезателна версия, позната като GTR. От 1995 г. до 2005 г., когато и последното шаси влиза в битка на пистата, моделът записва 38 победи, най-известната от тях в тежкото през 1995 г. 24 часа на Льо Ман.
McLaren F1: характеристики
Двигател: средно разположен 6,1-литров атмосферен V12
Мощност: 620 к.с. / 650 Нм
Скоростна кутия: 6-степенна ръчна
Тегло: 1038 кг
Задвижване: от задните колела
Разпределение на тегло предна/задна ос: 42/58