Поглед назад: историята на митичното Lamborghini Miura P400 S „Millechiodi”

По време на The I.C.E. St. Moritz видяхме за първи път на живо митичното Lamborghini Miura P400 S „Millechiodi” и успяхме да си поговорим със собственика за неговата история

Lamborghini Miura P400 S „Millechiodi” е от онези проекти, които няма как да не ви накарат да обърнете поглед след тях, още по-малко да не ги чуете. V12 двигателят още пищи в ушите ми. Перлено-зеленият цвят разказва история за прецизност. А силно модифицираното тяло, чиито панели са захванати с нитове, говори, че това не е просто гаражна сглобка.

Историята на тази Miura P400 S започва през 1969 г. Една от около 338-те едва някога произведени Miura P400 S, тя излиза от завода завършена в тъмносин Blu Notte екстериор с Pelle Nera интериор. На 17 ноември 1969 г. шаси #4302 бива доставено на торинския концесионер за Lamborghini, който я регистрира „TO B91445“. На 21 април 1971 г. колата е продадена на друг жител на Торино, Мадалена Камоли, запазвайки табелата си „TO“.

Любовната афера на Камоли с тъмносинята Miura обаче не продължава дълго: само година по-късно той я продава. До ноември 1973 година колата сменя още трима собственици.

На 11 март 1975 г. видимо недолюбваната Miura P400 S намира своя майстор. Това е миланският бизнесмен Валтер Ронки, който само няколко години по-рано е бил горд собственик на единствената в света, оригиналната Miura Jota. Малко след като продава “рожбата” си обаче тя изгаря до основи в пътен инцидент. Любовта му към Jota остава силна и той пожелава отново да притежава подобна; също толкова ексклузивна и също единствена в света. Така с неофициалната помощ на официалния агент на Lamborghini Achilli Motors от Милано, двойката, с италианския фиксатор на Формула 1 и бивш състезател Франко Гали, се обръща към двама бивши работници от Sant’Agata, за да трансформират P400 S във вдъхновен от Jota Miura хот-род…

Резултатът е „Millechiodi“, кръстен на конструкцията си с нитове по подобие на фабричните SVJ и отдавна изгубената Jota. Боядисана в британско състезателно зелено и тапицирана с черна кожа. Казват, че „Millechiodi“ е била шофирана и от бившия състезател Франко Гали – който може би я е притежавал по онова време – за атрактивни обиколки по северната италианска магистрала, посещение на Монца и дори, по негови думи, за превоз на актрисата Бриджит Бардо.

До края на 70-е години „Millechiodi“ е била изложена за продажба на витрината на Autoelite, специализирания дилър на Viale Cenisio в Милано.

На 3 април 1979 г. колата е продадена на колекционера Алдо Кудоне от Падуа, Северна Италия. Колекционер с впечатляваща колекция от безупречно поддържани Ferrari и Lamborghini. Някъде в края на 80-е години колата минава пълна реставрация при Michelotto, които са помагали за разработването на F40 и дори са направили състезателните автомобили F40 GTE и 333 SP.

Тогава красивият зелен цвят бива заменен за червен. Колата остава затворена в гараж в този вид до смъртта на Кудоне през 2001 г. След това се продава на търг в Монако.

С регистрация „PD 618000“, колата е закупена от швейцарски колекционер и е в добро състояние, но не е вярна на емблематичната си трансформация през 70-е години. Колата е изпратена за цялостна реставрация, завършена през 2003 г., след което доставена на склад в Обединеното кралство. Общата стойност на работата е над 290 000 евро.

Преди няколко години колата бе отново обявена за продажба, но цената и остана тайна. Въпреки това, с тази реставрация за близо 300 000 евро, едва ли е била под няколко милиона.

Снимки в текста: Kidston SA