Тогава ги видях и сърцето ми прескочи. Най-редките класически автомобили в света
21/03/2023Февруари месец в швейцарските Алпи. Обикновено по тва време на годината термометърът не успява да надигне живака над нулата, но тази година е различно. Осем градуса по Целзий – никой от постоянните жители на Сейнт Мориц и околността не си спомня такава “жега”. Залогът събитието, за което предстои да видите и разкажа, да отпадне беше голям. Все пак, само месец по-рано жертва на глобалното затопляне стана друг подобен ивент, GP ICE Race в Цел ам Зее.
The I.C.E. St. Moritz, както е по-известно, е аналог на летния конкурс по елегантност във Вила д’Есте край бреговете на езерото Комо. Преобладаваща част от автомобилите са редовни участници в конкурса, който обикновено се провежда май месец. Подобно на Конкурса по елегантност в Комо, The I.C.E. също се състои около езеро, само че колите са буквално изложени върху замръзналата вода, а не с гледка към нея.
Събитието се провежда в два дни – петък и събота. Първият е насрочен за статична изложба на колите, където жури оценява и се подготвя за голямата награда в събота. През втория ден автомобилите шофират на обособено трасе, отново върху замръзналото езеро, като един вид парадно състезание. Точки и времена не се записват.
Атмосферата беше магическа, наистина. Под ярко жълтото слънце падаше сянката на Lancia Stratos HF Zero. А самата кола на живо изглежда сякаш паднала от друга планета. Нейният брат по футуризъм, Lancia Sibilo също бе сред участниците. И двата модела от 70-е години на миналия век, любими времена за мен по отношение на дизайн. Именно тогава се появяват легенди като BMW Turbo, Nissan 126x, Ferrari 512 S Modulo, Vauxhall SRV… пълна свобода за изследване на формите.
За първи път видях на живо и Гран при колата Auto Union, Type C, от след Първата световна война. Това е автомобилът, който през 1938 поставя рекорд за максимална скорост, умопомрачаващте 406,3 км/ч. Чувството да се докоснеш до тези машини, пълни със състезателни истории, е неописуемо. А звукът… симфония от каймака на немското инженерство през първата половина на 20-и век.
Разбира се, не по-малко екзалтирана ме оставиха и състезателните Ferrari модели. Кое участвало в Льо Ман, кое в оригиналното Миле Миля. Почти нямаше такова, което да беше произведено в по-голям тираж от едва една бройка.
Магнетична беше и Alfa-та Tipo 33, участвала във филма Льо Ман със Стив Маккуин. Ако мога да направя класация с най-красивите коли, създавани някога, то тя със сигурност ще е в челната тройка.
Специалното на тези събития е, че всяка кола си има история. И тук нямам предвид за онази, която пише в сервизните книжки. Такава е и Lamborghini Miura P400 S “Millechiodi”. Името само говори за себе си, но прякорът (хиляда пирона, италиански), е онова, което накара всички ни да глътнем езици. Историята е следната:
Miura P400 S с шаси #4302 слиза от поточната линия като обикновена, ранно производство Miura. Завършена в Blu Notte цвят с Pelle Nera интериор, тя е доставен на 17 ноември 1969 г. на торинския концесионер за Lamborghini. Регистрират я „TO B91445“ на името на агента. На 21 април 1971 г. колата е продадена на друг жител на Торино, Мадалена Камоли, запазвайки табелата си „TO“.
Няма и година по-късно Камоли продава своята Miura. До 8 ноември 1973 година колата сменя 3 регистрационни номера от трима различни собственици.
На 11 март 1975 г. видимо недолюбваната Miura P400 S намира своя майстор. Това е миланският бизнесмен Валтер Ронки, който само няколко години по-рано е бил горд собственик на единствената в света, оригиналната Miura Jota. Малко след като продава “рожбата” си обаче тя изгаря до основи в пътен инцидент. Любовта му към Jota остава силна и той пожелава отново да притежава подобна; също толкова ексклузивна и също единствена в света. Така с неофициалната помощ на официалния агент на Lamborghini Achilli Motors от Милано, двойката, с италианския фиксатор на Формула 1 и бивш състезател Франко Гали, се обръща към двама бивши работници от Sant’Agata, за да трансформират P400 S във вдъхновен от Jota Miura хот-род…
Ала цялата история на Millechiodi оставям за тази статия.
Както може би вече разбирате, събитието беше цяла колекция от тясно обвързани с моторните спортове коли и върха на автомобилния дизайн и инженерство, която два дена не спря да пълни душата ми с радост.
И понеже аз разбирам добре, че всяко изкуство има нужда да се види и чуе, сме подготвили един видео влог от събитието, който се надявам да бъде интересен. Там ще видите всички автомобили, за които не ми стигат страниците тук да разкажа.
Приятно гледане:
Ако имате пътуване до Сейнт Мориц догодина, посетете събитието. Няма да останете разочаровани.
