Това е само единият от двата регистрирани автомобила ИЖ в България
11/03/2024ИЖ: една история от първо лице за съветска класика, която се оказва по-рядка у нас, отколкото може да предполагате
*Информация актуална към 02.2024, в справка с МВР
Коментар от 15.03.2024: Поради зачестили въпроси относо действителна бройка на регистрациите, справката в МВР е съгласно регистрираните в България автомобили с платена застраховка и записани в талона на автомобила като „ИЖ 2125“. В страната са налични и други бройки от марката ИЖ, но те не влизат в справката на МВР заради липса на застраховка или грешно вписване на модела в талона.
Хората са свикнали да чуват за последни оцеляващи бройки редки коли от марки като Ferrari и Bugatti, но днес ще ви докажем, че обикновените, всекидневни автомобили също са достойни за титлата ,,Колекционерска кола”.
Моделът на фокус е ИЖ 2125, чието производство започва през 1973 г., като неговата разработка е провокирана от успеха в продажбите на хетчбек модели като Renault 16 и Volkswagen Type 3 на тогавашния западноевропейски пазар. Иж 2125 се произвежда в Ижевският автомобилен завод, като за негова база се използва Москвич 412, който вече се е произвеждал в същата фабрика.
Подборът на точно този модел за реставрация в нашия случай не е случаен, повече за което разбираме от неговия собственик – Милко Райков:
Изборът на този автомобил беше пряко свързан със семейна кола, която дядо ми е притежавал преди 30 години и е била наричана “синята стрела”. Тъй като в следствие на повече от година аз търсех идеалния проект, на който да се уча – с по-проста механика и не толкова изискващ умения, баща ми предложи да закупим ИЖ 2125.
Съответно намерихме обява за продан на доста занемарен екземпляр. Когато го видях на снимки не изглеждаше много обещаващо, но реших да му дам шанс. В следващите дни отидохме, за да огледаме и съответно да закупим моя първи проект, който беше в изключително лошо състояние, включително и блокирал двигател.
В последствие той пристигна в моя гараж, а работата започна веднага. Дни наред разглобявах автомобила, тъй като имаше нужда от работа по структурната здравина на колата.
В последствие се появи обява за друг ИЖ, който за жалост нямаше документи, но беше идеалният донор. След като закупихме и него, и дори го докарахме вкъщи, успяхме да запалим мотора и съответно го подкарах за първи път.
В този момент аз истински се влюбих в тази кола, всичко механично и всеки един звук, който издаваше всяка една част по автомобила.
И така след дълги ремонти и проблеми най-накрая успях да завърша моята първа мечта. Днес автомобила ме завежда до всяко място, където пожелая, а аз знам, че дори и нещо да се развали, аз мога да го сменя или поправя на момента.
ИЖ 2125 е едно истинско приключение и го препоръчвам на всеки!
Милко и неговият ИЖ са жив пример, че когато става въпрос за определянето на един автомобил като „колекционерски“, историята на собственика, личните мотиви и процесът по реставрацията могат да надхвърлят чистата ценова стойност като фактор за стойността на колата.
Историята на автомобила става нещо повече от дата на производство, навъртяни километри и амортизация – тя се превръща в съвкупност от моменти и емоции, споделени през годините.
Също така, процесът по реставрация не само възстановява външния блясък на колата, но и създава нови истории. От възраждането на стария ИЖ 2125 до завършения процес на ремонт и преобразяване, всеки етап става част от неповторимата история на този автомобил.
Такива колекционерски автомобили са повече от превозни средства – те са източник на вдъхновение и стимул за съхраняване на културното наследство чрез личните истории на техните собственици. Така стойността на колекционерските автомобили не е само във високите цифри, а и в богатството от спомени, които те носят със себе си.
Снимки: Милко Райков / личен архив
