Надали ще ми е трудно да ви убедя, че почти нищо на този свят не кара мозъкът ми да отделя толкова допамин, колкото шофирането. Открила съм, че най-близо до това химично действие е наблюдението на френетични машини по време на състезание; скоростта и прецизността, с която добрите пилоти захапват всеки следващ завой, ревящият двигател, писъкът на гуми на ръба, адреналинът и т.н. Сигурна съм, че знаете за какво говоря.

Е, новите MINI-та нито са вече мини, нито пък имат и помен от онези 800-900 килограма със затегнато докрай окачване, след което часът за масаж е задължителен. Не са и аналогови, макар че от флотата на BMW Group са сред последните модели, които носят духа на изчезващата ера. Но новото JCW ме вдъхнови да разкажа това, а вдъхновението е силна индикация, че не всичко е отишло по дяволите.

2030 г. MINI става изцяло електрически бранд. Мъчно ще ми е, разбира се, ама какво да се прави. Да живее еволюцията!

Често ме питате и какво мисля за електромобилите. В града не бих карала ДВГ. Но докато планините съществуват и асфалта по пистите мирише на предизвикателство, не искам ушите ми да пищят от нищо по-различно от един дяволски добър двигател. За мен атмосферният винаги печели пред турбото.