Ferrari Testarossa обаче остава криптонита за Вили. Testarossa е смятан за ултимативния автомобил на 80-те – такъв, който дефинира десетилетието за спортните модели. Естествено, за шизофреничния ум на Вили, това изобщо не е така. Първата версия, която той създава, е през 1985 г. и има 710 к.с. Три години след това прави и версия с 800 к.с. и максимална скорост от 349 км/ч., наречена Competition. Година след това следва Competition Cabrio – кабриолет версия на купето, която от Ferrari никога не създават оригинално.
Следва и най-лудата версия на Testarossa – Competition Evolution. Виторио Стросек преобразява цялото тяло на Testarossa, като променя острите линии, които оригинално Pininfarina създава, в още по-остри. “Изглажда” страничните черти, идващи от въздуховодите и променя цялата задна броня, откъдето ще се показват накрайниците, които ще захранват двойното турбо. Така Testarossa Competition Evolution започва да прилича повече на F40. Отвътре има фина поръчкова тапицерия и 1000 W Kenwood озвучителна система с 16 високоговорителя.
Франц Алберт и Вили прецизно преработват ходовата част, разположена под разширеното от Стросек тяло, слагат стабилизиращи щанги и широки джанти. Те успяват да изкарат от 12-цилиндровия двигател немислимите 1000 к.с., позволявайки на тунингованото италианското чудовище да ускорява от 0-100 км/ч за само 3.4 секунди. Максималната скорост? 380 км/ч… Всичко това е създадено във време, в което да извадиш 400 к.с. от мотор е било нещо рядко и почти нечувано…
Тези 1000 к.с., които Вили и екипът вадят от Testarossa, са постигнати цели 15 години преди Bugatti изобщо да опита да вкара толкова мощност в автомобил.
Според списанието Road & Track цената на Competition Evolution тогава е била 595 900 американски долара, което се равнява на над 1,1 милион в днешни времена.
Едно изречение може да кажем за тунинга: там, където „обикновената“ Testarossa поставя нова дефиниция на пърформанс за времето си, версията на Кьониг надминава с лекота.