Автомобилите, които носеха и продължават да носят гордо етикета „Made in Bulgaria”
03/03/2023В деня на 3 март - един от най-българските празници, се връщаме назад, за да си припомним за познати в целия свят автомобили, които се произвеждаха и към момента се произвеждат в България
Москвич: 1966-1990 г.
В периода между 1966 и 1990 г. в завода „Балкан” в Ловеч се сглобява проектирания от Съветския съюз Москвич 408 (по-късно заменен от 412 / 1500 и Алеко) от готови комплекти.
През есента на 1965 г. България и СССР подписват споразумение за икономическо сътрудничество за периода 1966-1970 г., в което се предвижда до края на 1968 г. заводът „Балкан“ в Ловеч да бъде напълно оборудван за сглобяването на 15 000 леки автомобила Москвич 408. годишно.
Първата пратка от тези разглобяеми комплекти, съдържащи 900 части всяка, пристига на релсовата рампа на завода на 17 октомври 1966 г. До онзи момент общо 90 българи са изпратени на обучение в Московския завод за малолитражни автомобили. Производството на родна земя започва на 25 октомври 1966 г. и първият сериен автомобил Москвич 408 напуска производствената линия в 15 часа. на 4 ноември 1966 г.
Булгаррено: 1966-1970 г.
В средата на 60-е години на миналия век, по инициатива на експортната търговска организация Булет, е създадено съвместно предприятие между тях и държавната производствена кооперация Металхим, с цел производство на пътнически автомобили. Основната идея на обединяването на силите на двете компании е била с наличните валутни резерви на Булет да бъдат закупени от чужбина пълни комплекти леки автомобили, които след това да се сглобяват в заводите на Металхим. По онова време предприятието е имало направени няколко оферти от чужди автомобилни производители като Renault, Alfa Romeo и Fiat, но офертата на Renault е оценена като най-атрактивна.
През същия период в Пловдив се произвеждат два модела на Renault – Renault 8 и Renault 10, познати вътрешно като Булгаррено 8 и Булгаррено 10.
Първите серийни автомобили са пуснати на пазара в България през февруари 1967 г., което е официално обявено в брой №2 на автомобилното списание Авто-Мото. Там се споменава цена от 5500 лв. за автомобил, но реалните цени са фиксирани на 6100 лв. за Българрено 8 и 6800 лв. за Булгаррено 10.
Булгаралпин: 1967-1969 г.
В края на 1966 г. основателят на френската автомобилна компания Alpine – Жан Ределе, пристига в София, по покана на ETO Булет. Само година по-рано Булет започват сътрудничеството с Renault и Булгаррено в Пловдив, като причината за посещението била същото да се случи и с Alpine. Докато в България, Ределе се запознава с великия ни български автомобилен състезател Илия Чубриков. Тогава той сяда зад волана на Alpine A110 за тест драйв, който се случва на Околовръстната магистрала – по това време все още в строеж – около София. Основавайки се на добрите впечатления от автомобила си, Ределе прави атрактивно предложение за сътрудничество на българската страна и в началото на 1967 г. изпраща в България няколко от своите двигатели с работен обем от 1000 кубика, два от които са монтирани в каросерии на Булгаррено 8.
Скоро след това Ределе изпраща и своя инженерен екип в България, за да подготви сглобяването на Булгаралпин и да обучи български екип от автомобилни специалисти. Илия Чубриков е назначен от ЕТО Булет за мениджър производство на спортни автомобили.
Pirin-Fiat: 1967-1971 г.
Pirin-Fiat е търговската марка на няколко леки автомобила, произведени в Ловеч в резултат от сътрудничество между Fiat и българска държавна производствена кооперация Балканкар.
Отново на принципа на сглобяване, договорът между Балканкар и Fiat се изпълнява на няколко етапа в продължение на 5 години. Така в периода между 1967 г. и 1971 г. в България влизат няколко хиляди разглобени Fiat 850 и Fiat 124, които да бъдат сглобени у нас. Последният Fiat 850 напуска фабриката ни в Ловеч през септември на 1971 г., а 5-годишният договор не бива подновен.
София: 1985-2001 г.
През 1986 г. Инженерът по диплома Велизар Андреев създава малка индустриална кооперация, наречена Avantgarde, за да започне производството на спортния си автомобил София Б. Андреев работи по разработването на своя автомобил от 1979 г.; от 1985 г. до 1989 г. са направени няколко бройки, често смятани за прототипи. Втора фаза на София Б започва през 1989 г., когато е представен по традиционен вид на купето. Първоначалната идея е била да бъдат произведени 200 автомобила; за съжаление обаче от поточната линия слизат едва 12.
През същата година Андреев завършва и прототипа на лек SUV, наречен София С, с двигател, заимстван от лек автомобил Lada. Производството и на двата модела продължава до 2001 г., когато Велизар Андреев умира.
Austin Maestro: 1995-1996 г.
През 1994 г. Rover създава Rodacar, съвместно предприятие с българска компания за производство на Austin Maestro в нова фабрика във Варна, използвайки останали готови комплекти за сглобяване, изпратени от Обединеното кралство. Производството започва през юли 1995 г. и продължава до 1996 г., когато предприятието е затворено. 2200 автомобила Austin Maestro са сглобени за този период.
SIN Cars: 2012-
През 2012 г. българският инженер Росен Даскалов създава SIN Cars, специално с фокус върху спортните автомобили. През 2015 г. SIN Cars започва и производството на първия си автомобил, Sin R1, който се предлага в три конфигурации на двигателя, взет от Corvette. Това са 6,2-литров V8 двигател с 444 конски сили, 7,0-литров LS7 с 530 к.с. или 6,2-литров LS9 с компресор с 650 к.с.
Също през 2015 г. SIN Cars взима участие в европейските GT4 серии GT4 със специално разработения за целта Sin R1 GT4, завършвайки на 8-мо място в крайното класиране.
На последния Автосалон в Женева през 2018 г. пък, се запознахме отблизо с все още прототипната версия на Sin S1.
Към днешна дата компанията е обърнала фокус и на електрическата мобилност, предлагайки я на бизнес и частни клиенти.
Kinetik Automotive и Kinetik Karts: 2017-
През 2017 г. група инженери от Варна представиха първият български спортен електрически автомобил в София. Още оттогава GRACE PACE RACE следи отблизо развитието на Kinetik Automotive и Kinetik Karts. Тогава основателят Теодосий Теодосиев показа пред журналисти първият проект на компанията – Kinetik 07, който имаше окачване Ohlins, спирачки Brembo и електромотори от доставчиците на Ferrari – YASA.
Днес обаче екипът е силно инвестиран в новия си проект – Kinetik Karts, който стартира през 2020 г. Отново новатори на българския пазар, Kinetik Karts са първите български електрически картинги и са сред едни от най-мощните в света. Освен това, екипът проведе и първия български изцяло електрически картинг шампионат миналата година.
Снимки: 168 Chasa, bgspomen, Speed-Press, SIN Cars, Kinetik Automotive, Kinetik Kars
