Alfa Romeo Stelvio Quadrifoglio – по прякор „Малкото Ferrari“ | Тест
25/04/2025Има коли, които разбираш още преди да ги подкараш. Сядаш, включваш, всичко е стерилно, наред, логично, подредено.
Има и коли, които не разбираш, докато не ги натиснеш до ръба, докато не ги изкараш от зоната на приличието.
Stelvio Quadrifoglio е точно такава. В нормален режим – „D“, „N“, „A“ – изглежда почти като всяко друго премиум SUV. Малко по-твърда, малко по-нервна, с този суров звук дори на празен ход…
Но истината за тази кола излиза само когато завъртиш селектора на режим „RACE“.
Моторът – Ferrari за всеки ден (почти)
Този 2.9-литров V6, с две турбини, е базиран на Ferrari F154 – същата архитектура като на V8 в 488 GTB, само че с два цилиндъра по-малко.
Макар официално да не се нарича „Ferrari engine“, всеки, който го е чувал в тунел, знае истината.
Звучи грубо, механично, яростно – като ако Енцо Ферари беше строил SUV-и за мафиоти, които обичат планински пътища.
С 520 коня и 600 нютонметра след фейслифта от 2023 г., усещането за скорост е изненадващо физическо.
Ускоряваш и гърдите ти се залепват за седалката. А на всяко отпускане на газта – пукане, плюене, стрелба от ауспусите. Това не е „саунддизайн“. Това е истинска механика, която, простете ми, не просто реве, а… псува.
Race режим: подбалканското откровение
Натискаш DNA селектора докрай, в режим RACE. ESP – off. Дроселът реагира с телепатична скорост. Изпускателната система се отваря и звучи така, сякаш самият Лучано Павароти е започнал да крещи ария в тунел от карбон и ярост.
Пътуваш по подбалканския път, асфалт с амбиции за рали етап. Stelvio не просто се справя – то се радва.
Системата Q4 AWD подава въртящ момент там, където е нужно, а задният диференциал с torque vectoring ти позволява да влизаш в завои със скорост, която ще те накара да се запиташ дали физиката не е просто мнение.
Пневматичното окачване липсва – и слава Богу. Тук имаме пасивни амортисьори с адаптивно управление – ако имате възможността, просто трябва да я карате, за да ме разберете.
Интериорът – последната версия на „истинска“ Alfa
Ах… е, тук малко започваме да си говорим за времето, когато телефоните имаха бутони и хората още вярваха в дизела.
Екранът изглежда като таблет от Lidl.
Системата за навигация има излъчване на PowerPoint от 2006-та.
Но седалките са фантастични, воланът е перфектен, и — най-важното — имаш гигантски алуминиеви пера за смяна на предавки, които щракат като скоба на полицай в лош ден.
Това е кола, създадена преди Stellantis да я дигитализира.
Една от последните истински Alfа.
За кого е тази кола?
Тази кола не е за хора, които искат перфектност.
Не е за тези, които търсят най-много екрани, най-тихото купе или най-ниския разход.
Stelvio Quadrifoglio е за онези, които усещат с душата си кога колата има характер.
За тези, които знаят, че магията се случва точно тогава, когато завъртиш селектора на RACE, отпуснеш левия крак и кажеш „Айде сега да видим какво можеш, bella mia.„
И тя отговаря.
Със звук. С агресия. С удоволствие.
И с обещание, че никога, ама никога, няма да ти стане скучно.
И да, 200 „бона“ за автомобил, който по днешен стандарт може да се води “морално остарял” само заради всички глезотии на 2025 г. в автомобилостроенето. Но който смята така, откровено никога не я е включвал на RACE режим. Ето там всяка стотинка, че и ДДС-то, си заслужават.
