Невероятната история зад най-голямата колекция на ретро автомобили Bugatti в света
15/06/2021Cité de l’Automobile - домът на нанай-голямата колекция от ретро автомобили Bugatti в света
Между швейцарската и германска граница се намира живописният френски град Мюлуз. Макар и добре известен със своите музеи, за любителите на автомобилите мястото категорично е само едно: музеят Cité de l’Automobile. В него се помещава една от най-впечатляващите колекции от ретро автомобили в света, с около 500 автомобила вътре, включително някои от най-ранните Формула 1 машини и най-голямата колекция на Bugatti в света. Но историята за възникването на този музей е дори по-уникална и интригуваща от екземплярите, които ще откриете вътре.
Cité de l’Automobile в буквален превод от френски означава „Градът на автомобилите”. Вътре наистина ще откриете всичко – от детски автомобили, класически, датиращи още от самото възникване на автомобила в света, до моторспорт легенди – голяма част от които са се състезавали и дори са били печелившите в много от известните шампионати като Формула 1, Льо Ман и т.н. Има картинг писта, гараж, в който децата могат да станат “чираци”, дори улични лампи между автомобилите, които са по дизайн от тези на моста Александър III в Париж и лично избрани от Фриц Шлумпф – единият от братята, от когото започва цялата афера.
В Cité de l’Automobile ще откриете модели като емблематичното Maserati 250F – автомобил от Формула 1 от средата на 50-те години, управляван от легендарните състезатели като Хуан Мануел Фанджо и Стърлинг Мос, или пък легендарното Bugatti Type 35, което печели Targa Florio от 1925 до 1929 г. Ако това не ви звучи достатъчно привлекателно, известните Bugatti Royales, включително Bugatti Royale Type 41 и Coupe Napoleon от 1930 г., който е принадлежал на самия Еторе Бугати, също намират специално място в колекцията. Но това просто трябва да се види. GRACE PACE RACE само ще разкаже онова, което вече е останало в историята.
Двама братя. Началото
Историята започва с родените в Швейцария братя Шлумпф, Ханс и Фриц. Като синове на текстилен индустриалец те изграждат впечатляваща текстилна империя в средата на ХХ век, която по това време е била доминираща в почти цяла Франция. Но истинската им страст, особено за Фриц, са автомобилите. Фриц Шлумпф купува първото си Bugatti на 22-годишна възраст през 1928 г., като често го е карал през уикендите и в автомобилни състезания.
До края на Втората световна война братята събират стотици Bugatti модели – често дори на части, които изискват сглобяване. Колекцията им обаче не спира само до Bugatti, макар френската марка да е криптонитът – в началото на 50-те години те започват да изкупуват различни марки автомобили, а критерият остава само един – да са ексклузивни и редки модели. Към края на същото десетилетие те купуват фабрика в Мюлуз, която впоследствие става дом на техния музей за автомобили.
През ранните си колекционерски години Фриц започва да изпраща писма до всички собственици на Bugatti в клубния регистър на марката, предлагайки им да изкупи всичките им коли. През 1962 г. той купува близо 50 Bugatti-та. През пролетта на 1963 г. той придобива 18 от личните автомобили на самия Еторе Бугати, включително Bugatti Royale Coupé Napoléon. През 1963 г. Фриц изкупува още 30 Bugatti автомобила, които са представлявали най-голямата колекция на Bugatti коли в света тогава, за 80 000 долара (приблизително 700 000 долара в днешни времена)!
Така до 1967 г. колекцията им от френската марка наброява цели 105 екземпляра.
Обсесията на Шлумпф
В средата на 60-те години братята отделят близо 20 хиляди квадратни метра от фабриката си Мюлуз и започват да реставрират моделите там. А предвид че, както споменахме по-горе, не малка част от автомобилите им са идвали на части, може да се досетите, че процесът е струвал цяло състояние. Финансиране? Парите за реставрация са идвали от приходите на текстилната им фабриката.
Не си представяйте обаче как двамата братя са работили сами върху колите, проектът е бил мащабен и при това дълбоко пазен в тайна. Екип от около 40 дърводелци, текстилни майстори и механици са работили в пълна тишина над колите, а за по-доближените хора до братята процесът често е бил наричан „Обсесията на Шлумпф“. За Фриц тези коли са означавали повече от всичко на света. Той е посещавал Мюлуз всекидневно, като сам е избирал цветовете и вида на реставрацията, която всяка кола ще получи.
През 70-те обаче пазарните промени в текстилната индустрия и ексесивните разходи на братята Шлумпф довеждат фабриката до ръба на фалита. Затова през 1976 г. те започват да разпродават бизнеса, което от своя страна оставя много работници на улицата. При това не само гладни, но и гневни. В опитите си да отмъстят, бившите служители, които до момента нямат представа за колекцията на братята, нахлуват в халето, където се намират колите и с изумление откриват над 600 ретро автомобила. Полиция се поява навреме преди всичко да бъде унищожено и ограбено, а фабриката бива запечатана. В същия момент братята са принудени да напуснат страната.
В ръцете на неизвестното
Двамата Шлумпф се връщат в родната си Швейцария, където прекарват останалата част от живота си като постоянни жители на хотел „Drei Koenige“ в Базел. С повдигнатите им обвинения за неплатени заплати и укриване на данъци, фабриката в Мюлуз се окупира и преименува на „Работническа фабрика“ от текстилния синдикат. За да върне дължимото на стотиците работници, останали без работа, синдикатът отворя музея за обществеността, като за две години близо 800 000 души посещават колекцията от ретро автомобили.
С нарастването на мащаба на дълга на братята Шлумпф различни кредитори, включително френското правителство и профсъюзи, насочват вниманието си към колекцията от автомобили, за да възстановят загубите. За да се спаси колекцията от унищожаване, разбиване или износ, съдържанието е класифицирано през 1978 г. като френски исторически паметник от Държавния съвет. През 1979 г. ликвидатор на несъстоятелност нарежда сградата да бъде затворена.
Продължение на наследството
През 1981 г. колекцията, сградите и земята на братята Шлумпф са продадени на Националната асоциация на автомобилните музеи (NAMAoM).
NAMAoM поставя всекидневното управление на музея в ръцете на експлоатационна компания, Националния автомобилен музей на Асоциацията за управление на Мюлуз, която отворя музея отново през 1982 г. За съжаление обаче без ентусиазмът и любовта на братята, посещаемостта на музея постепенно спада.
През 1999 г. NAMAoM сключва договор с Culturespaces, за да поеме и модернизира музея и неговите операции. Culturespaces обновява музея, включително създавайки широкомащабни публични пространства за други културни събития, като същевременно запазва добре известната основна зала с лампите от моста Александър III в Париж, които Фриц сам е избирал и позиционирал. Осем години след като Фриц Шлумпф умира, музеят отворя врати за пореден път през март 2000 г. като най-големия автомобилен музей в света.
Линк към сайта на музея: https://www.citedelautomobile.com
Снимки: Bugatti и Culturespaces / S. Lloyd
