Поглед назад: най-доброто от BMW Art Car
07/03/2021Всичко започва през началото на 70-те години, когато френският пилот и аукционер Ерве Пулен представя концепцията за коли-изкуство
Страстта на Ерве Пулен била обединена от две неща – скоростта и изкуството, а идеята зад нейното осъществяване била да покани артист, който да направи дизайна на неговото BMW 3.0 CSL за сезон 1975 на 24 часа на Льо Ман. Йохен Неерпаш, основателят на BMW Motorsport, е човекът, който подкрепя идеята и му позволява да направи дизайна на състезателната си кола както пожелае.
Пулен се обръща към Александър Калдър, американски скулптор, който се вдъхновява от неговата концепция за изкуство и автомобили, и така се ражда първото от 19 създадени до момента BMW Art Cars.
BMW 3.0 CSL от Александър Калдър, 1975
През 1975 г. Александър Калдър представя своята визия за кола-изкуство върху състезателното BMW 3.0 CSL на пилота Ерве Пулен. Тогава фактът, че се създава подобен автомобил като произведение на изкуство, е било сензация. Още по-впечатляващото било, че 6-цилиндровата 480-конна машина на BMW ще участва в 24 часа на Льо Ман.
През 1975 г. Калдър е поканен на Льо Ман да види своето изкуство в движение. Първата в света BMW Art Car също е и едно от последните произведения на Калдър, който умира същата година.
BMW 3.0 CSL:
· редови 6-цилиндров · 3,2-литров · 480 к.с. · максимална скорост: 291 км/ч
BMW 3.0 CLS от Франк Стела, 1976
Франк Стела, чийто стил е несистематичен и е силно свързан с поп арт движението, се захваща със задачата да създаде произведение на изкуството, което да обхваща характера на автомобила във всички негови технически характеристики. Той избира черно-бяла решетка с шарки, която покрива всеки сантиметър от купето равномерно и прецизно, по начин, който изглежда така, сякаш може да бъде изрязан на парчета и след това сглобен отново. Пунктиран и облицован, екстериорът на BMW 3.0 CSL прилича на голяма милиметрова хартия.
През 1976 г. същото това BMW 3.0 CSL минава със скорост 300 км/ч по завоите на 24 часа на Льо Ман, което не е било нещо необичайно за състезателен автомобил на BMW тогава. Това обаче, което кара всички погледи да са върху него, е фактът, че това е втората BMW Art Car, а също и изборът за неговата премиера – 24 часа на Льо Ман. За съжаление, в резултат на технически проблеми, колата не се класира тогава; същото се случва и в състезанието на 500 км в Дижон през 1976 г.
BMW 3.0 CSL:
· редови 6-цилиндров · 3,2-литров · 750 к.с. · максимална скорост: 341 км/ч
BMW 320i от Рой Лихтенщайн, 1977
„Исках линиите, които рисувам, да изобразяват пътя, показващ накъде да тръгне колата“, казва Рой Лихтенщайн, коментирайки своя дизайн на BMW 320i. „Дизайнът също така показва провинцията, през която колата е пътувала. Може да се нарече изброяване на всичко, което една кола изпитва – само че тази кола отразява всички тези неща, преди да е била на път.“ И наистина, ако човек погледне по-отблизо, може да открие пейзаж – слънцето, небето, вятъра, дърветата..
Рой Лихтенщайн, който е роден в Ню Йорк през 1923 г., се смята за един от основателите на американското поп арт изкуство. До 1938 г. рисува портрети на джаз музиканти, присъства на „Лигата на студентите по изкуства“, накрая учи изкуство в Охайо. По-ранните му творби варират от кубизъм до експресионизъм. Той не се интересува от тривиална култура като комикси и реклама до края на петдесетте години. Неговите картини за поп арт са създадени през 1961 г. Те са последвани от карикатури на „американския начин на живот“, експерименти с известни произведения на изкуството, скулптури и филми. Умира в Ню Йорк през 1997 година.
BMW 320i (състезателна версия от Група 5):
· редови 4-цилиндров · 2-литров · 300 к.с. · максимална скорост: 257 км/ч
BMW М1 Group 4 от Анди Уорхол, 1979
Човек, който обявява консервните кутии за произведение на изкуството или се стреми да затвори универсален магазин, за да може да бъде запазен като музей за бъдещото поколение, няма да открие никакъв конфликт между технологиите и изкуството. Следователно такава е била и работата му. Вместо първо да проектира умален модел и да остави окончателното завършване на своите асистент-помощници, както подхождат Лихтенщайн, Стела и Алдър, Уорхол директно започва да рисува върху BMW M1 от самото начало до края. Без абсолютно никаква подготовка.
„Опитах се да пресъздам ярко изображение на скоростта. Ако една кола е наистина бърза, всички контури и цветове ще се размият“, споделя той за своето творение.
Това произведение на колела олицетворява всичко, което е Анди Уорхол. Без предварителни чертежи или мостри, това М1 може да се похвали с ярки цветове, изобразяващи усещането за скорост. Диво, странно естествено и спонтанно. Точно в стила на М1. Точно какъвто беше Анди Уорхол.
BMW M1 (състезателна версия от Група 4):
· редови 6-цилиндров · 3,5-литров · 470 к.с. · максимална скорост: 307 км/ч
BMW 635 CSi от Ернст Фукс, 1982
BMW 635 CSi, проектирано от Ернст Фукс, е първата Art Car, базиранa на серийно производство автомобил. Художникът използва купето на Серия 6 единствено за да илюстрира собственото си въображение – „(…) Наричам тази кола „Червена лисица на лов за зайци‟. Виждам заек, през нощта, който препуска през магистралата и прескача горяща кола – първичен страх и смела мечта да преодолеем измерение, в което живеем. Показва ми цветовете му, чета ги в редовете му, в контурите му, чувам гласа му ясно и виждам онзи красив заек, който подскача през пламъците на любовта, загърбвайки всички страхове.“
Ернст Фукс е роден във Виена през 1930 г. Той учи скулптура и живопис между 1943 и 1950 г. В края на 40-те основава „Виенската школа за фантастичен реализъм“ заедно с други млади художници. До 1961 г. Фукс живее и работи предимно в Париж заедно със своя сънародник Фриденсрайх Хундертвасер. От 1974 г. той се посвещава още на музикалния театър, както и на дизайна на декори и костюми. С нарастващия му интерес към поезията и музиката картините му придобиват по-интензивни в цвят.
Това BMW 625 CSi никога не е участвало в състезания, нито е изкарвано на пътя.
BMW 635 CSi:
· редови 6-цилиндров · 3,4-литров · 218 к.с. · максимална скорост: 229 км/ч
BMW 635 CSi от Робърт Раушенберг, 1986
За част от проекта на тази кола Раушенберг използва чужди творби на художници, които обработва с помощта на фотографски техники и проектира върху колата. Например, вляво се вижда „Портрет на млад мъж“ на Бронзино, а вдясно картина на Жан Огюст Доминик Енгър.
Собствените му снимки на дървета и блатна трева сочат към екологичните проблеми на автомобила. Джантите са оформени с помощта на снимки на антични чинии.
За Раушенберг, пионер в поп арт изкуството, създаването на галерия на колела е било сбъдната мечта. За разлика от другите Art Cars, които се появяват преди неговата, 635 CSi е единственият проект, украсен със снимкови изображения. Тази уникална реализация е изключителна както отвътре, така и отвън и определено се откроява от останалите.
Това BMW 625 CSi също никога не е участвало в състезания, нито е изкарвано на пътя.
BMW 635 CSi:
· редови 6-цилиндров · 3,4-литров · 211 к.с. · максимална скорост: 220 км/ч
BMW M3 Group A от Майкъл Джагамара Нелсън, 1989
След седем дни упорита работа, австралийският художник Майкъл Джагамара Нелсън преобразява черно BMW M3 в шедьовър на изкуството на Папуня. Геометричните фигури обаче само изглеждат абстрактни. Според очи на експерти те разкриват кенгуру или ему. Картините на Папуня въплъщават религиозни митове, предавани в продължение на хиляди години от поколения аборигени под формата на скални и пещерни рисунки. Те съставляват своите културни корени и са източник на вдъхновение за бъдещето. Възрастта на този метод на рисуване е бил в пълен контраст с тази на технологията в осмия BMW Art Car. Същият автомобил набира огромен успех в австралийския автомобилен спорт тогава, когато Тони Лонгърст печели австралийското първенство през 1987 г.
Художникът, роден в Пикили, Австралия през 1949 г., е член на племето Уорлпири и е израснал в традицията на аборигените. Той е научил древните техники на рисуване, използвани от предците му, а от дядо си разработва нов стил въз основа на тях. От средата на 80-те години Нелсън се смята за водещ представител на движението Папуня-Тула.
Проектираното от Нелсън M3 идва от състезателната дивизия на BMW Австралия, която тогава е оглавявана от добре познатия състезателен пилот Франк Гарднър. M3 е наето от състезателния екип на Mobil 1 през 1988 г. Колата е управлявана от австралийския неколкократен шампион Питър Брок.
BMW M3 (състезателна версия от Група А):
· редови 4-цилиндров · 2,3-литров · 300 к.с. · максимална скорост: 281 км/ч
BMW M3 от Кен Дън, 1989
Още една М3 и още един австралиец – Кен Дън. Дън казва, че е знаел от самото начало точно как трябва да изглежда колата. От една страна той е търсил лаковото покритие, което да изрази част от очарованието, което той е изпитвал към този М автомобил. В същото време обаче колата е трябвало да бъде в типично австралийски стил, отразяващ жизнеността на родината му. Крайният проект е в полза на екзотичните цветове на папагалите и риби папагал, които според него имат две общи черти с BMW M3 – красота и скорост.
В ранната 14-годишна възраст Кен Дойн, който е роден в Сидни през 1940 г., започва да учи изкуство в Националното училище по изкуствата. В края на 70-те, след двайсет години като търговски художник в Сидни, Ню Йорк и Лондон, той започва да рисува на пълен работен ден. Провежда първата си изложба в Сидни през 1980 г., и кратко след това се превръща в един от най-значимите художници на австралийския континент.
Тази M3 също е от състезателната секция на BMW Австралия. Автомобилът е бил използван през 1987 г. от екипа на JSP BMW и откаран до победа от Джим Ричардс в Група А на австралийския шампионат за пилоти. През 1988 г. M3 се състезава само веднъж, след което престава да участва в състезания.
BMW M3 (състезателна версия от Група А):
· редови 4-цилиндров · 2,3-литров · 300 к.с. · максимална скорост: 281 км/ч
BMW 535i от Матацо Каяма, 1990
Първият японец в тази класация, Матацо Каяма, започва проекта с основната идея да изкара на показ своето очарование, което изпитва към технологията на BMW и да създаде ярки асоциации със съвременна Япония. За да направи това, той използва техниката на аерографа – засилва контраста и елегантността, като нанася фини нюанси на синьото върху сребърната каросерия. Чрез изключително сложни техники, като „Kirigane“ (рязане на метал) и „Arare“ (печат на фолио), той изрязва малки парчета сребро, злато и алуминиево фолио и ги прехвърля директно върху каросерията. Безспорно може да кажем, че това е една от най-прецизните и сложни творби от колите-изкуство на BMW.
„Напълно осъзнах яснотата в линейния дизайн на BMW, след като видях колата изцяло изрисувана в цвят.“, споделя Каяма.
BMW 535i:
· редови 6-цилиндров · 3,4-литров · 211 к.с. · максимална скорост: 227 км/ч
BMW 730i от Сезар Манрике, 1990
От гледна точка на Манрике, автомобилите, като съществена част от нашето ежедневие, оказват влияние върху нашите градове, като по този начин допринасят решаващо за начина, по който изглежда светът около нас. При проектирането на BMW 730i, основното намерение на Манрике е било да „обедини в един обект възприятието за скорост и аеродинамика с концепцията за естетика“ – „Ето защо исках да проектирам колата по такъв начин, че да създам впечатление, че мога да минавам през въздуха без никакво съпротивление“.
Ярките цветове и обширни линии създават впечатление за точно такова безпроблемно преминаване.
Манрике е признат за универсален талант – архитект, скулптор, дизайнер на обекти и художник в едно. 40 години минават преди картините му да бъдат показани публично за първи път. Той постига своя пробив на биеналето във Венеция през 1960 г. Картините му се занимават главно с темата „Геология и вулканизъм“. Манрике умира през 1992 г. на 72-годишна възраст.
BMW 730i:
· редови 6-цилиндров · 3,0-литров · 188 к.с. · максимална скорост: 222 км/ч
Снимки: BMW Art Cars
