Никоя класация за велики рали машини не може да мине без Lancia Delta S4. И вероятно никоя друга машина не пасва на определението за Група Б повече от тази – най-бързите и най-леките двуместни офроуд автомобили, с фактор ‘безопасност’ почти изоставен. 

Започваме със съвсем кратка предистория – през 1983 г., когато колата на Lancia е била модел 037 и е била основният опонент на Audi през сезона. Както вече споменахме, немската машина е имала AWD задвижване, но не така е било и при Lancia – със своето задно задвижване, тя не само показва достойно представяне, но и носи шампионска титла при конструкторите именно с него. 037 е и последният автомобил със задно задвижване, който да печели титла при конструкторите.

Превъртаме напред до 1985 г., където вече AWD задвижването е било доказана формула за победа. До края на сезона Lancia успява да направи модел Delta S4, която се среща с вече успешните Audi Quattro S1 и Peugeot 205 T16. За да увеличат шансовете си за по-добри времена, италианското бижу получава двоен суперчарджър, или просто казано един суперчарджър, който обхваща оборотите до 4500 в минута, и един турбочарджър, който се включва над тези 4500 об./мин, за да се елиминира турбо дупката. Двигателят на S4 е феноменален: 1.8-литров, средно разположен, редови четирицилиндров, с ускорение от 0-100 км/ч за около 2.5-2.6 секунди. Лудост, граничеща с невъзможното. Но това беше възможно, Delta S4 е факт. 550 к.с. от мотора, а според някои източници цифрата е двойна – 1000 к.с., които се постигат при сетъп на турбото на 5 бара. 550 к.с. може да не ви звучат ужасяващо много, но говорим за автомобил от 80-те години, с тегло от само 950 кг!

Цифрите не само на хартия са впечатляващи, защото през първия си сезон на ’85 година, Lancia получава незабавен успех. Но почти всяко велико нещо, за съжаление, има трагичен край. 

Хенри Тойвонен и навигаторът му Серджо Кресто са напът да спечелят шампионската титла през последната за Група Б 1986 г. Един ляв завой, от иначе над 10-те хиляди завоя, които се намират по трасето на “Тур дьо Корс”, се оказва фатален – както за класа, така и за двамата пилоти. Неизвестно как Lancia Delta S4, управлявана от двамата състезатели, напуска пътя, падайки в дълбоката пропаст. S4 е била много опасна кола, без почти никакви системи или компоненти за безопасност, с удивителна мощност. Тялото и е изградено от подсилена с кевлар пластмаса, което е било изключително лесно запалимо, а в деня на състезанието, предпазващата бензиновия резервоар кора е била премахната, за да редуцира максимално теглото. В момента на инцидента на мястото не е имало нито маршали, нито публика, която да разкаже за точността на действията, довели до сблъсъка, но се смята, че при падането на колата в пропастта, клони на дърво са пробили резервоара, което е довело до пълното изгаряне на автомобила. Броени часове след фаталния инцидент, Група Б бива отписвана от календара за сезон 1987, но остава завинаги записана в сърцата и книгите като златната ера на Световния рали шампионат.

Двигател: 1.8-литров редови 4

Мощност: ~ 500 к.с.

Конфигурация: задвижване на всички колела / 5-степенна ръчна трансмисия

Тегло: 970 к.г.