Концертната зала „Марая”: образ отвъд рационалното отражение
08/04/2022„Марая”, метафорично, а и съвсем не преносно, създава собствено измерение - отвъд това на рационалното отражение
Това е кратък разказ за историята на „Марая” от другата страна на публичността, която достигна до ушите на хората и остана, а може и вече да са забравили името й, просто като “най-голямата огледална сграда в света” според Световните рекорди на Гинес.
Концертна зала „Марая” е открита през 2019 г. в исторически разположения на Пътя на тамяна град Ал-Ула, северозападна Саудитска Арабия. Тогава тя става и първият обект, разработен в посока осведомяване за културното наследство на града и развитието на Ал-Ула като туристическа дестинация от проекта „Journey Through Time Masterplan”.
Архитект е италианското дизайнерско студио Giò Forma, основано през 1998 г. от Кристиана Пико, Флориан Бойе и Клаудио Сантучи. Надвишаващият 20 члена екип към днешно време твори главно в сферата на изкуството – от организация на огромни международни събития до значими изложби, архитектура и сценографски дизайн за международни изпълнителни.
Студиото има особено отношение към театри и опери, където под ръководството на Давиде Ливърмор Giò Forma създава зашеметяващи декори за много постановки по света. Част от по-известните са операта „Отело” във Валенсия, „Аида” и „Дон Паскуале” в Операта в Сидни, „Атила” в оперния театър „Ла Скала” в Милано и операта „Бал с маски” в Болшой театър. Макар всички изброени постановки да са написани от Джузепе Верди, студиото не се ограничава само до създаване на декори за пиеси от италианския композитор.
Концертната зала „Марая”, разбира се, тогава все още визуализация в нечий компютър, е проектът, с който студиото взема участие в обществена поръчка и в последствие печели първото място. Впрочем ‘марая’ на арабски означава отражение, огледало.
Структурно разгледано, това е триетажен “блок” с размери 100x100x26 м. В основата е стоманена рамка, облицована с 9 740 м2 стъклени панела. 9 740 квадратни метра! Или малко повече от площта на професионално футболно игрище…
Стъклото не за първи път е предпочитан от Giò Forma материал. Отново през 2015 г. на Експо в Милано екипът на Giò Forma използва едно от пространствата в италианския павилион, където проектира огледална стая. Щом стане въпрос за необикновени места обаче, а “необикновено” е най-простичката дума, с която може да бъде описан пейзажът на Ал-Ула, има само един правилен подход. Дублаж? Не, това е прекалено лесно. Подчертаване на красотата? Колко тривиално…
„Така се роди проектът за Концертна зала „Марая”, решихме, че не искаме да се състезаваме с природата, а просто да я отразяваме. Проучването за това как да я отразим, местоположението, отражението на слънцето, какви ъгли да използваме, коя част от пейзажа да включим, беше операция, която се оказа по-сложна от това, което изглежда.“ – споделя Флориан Бойе, главен дизайнер на проекта пред сп. Isplora през 2019 г.
И тъй като фасадните панели не са идеално плоски, отражението не е просто трик за умножаване на дюните в долината Ашар. „Марая”, метафорично, а и съвсем не преносно, създава собствено измерение – отвъд това на рационалното отражение.
За едва 6 месеца проектът претърпява трансформацията от скици на хартия до монумент, способен да побере 500-бройна публика… при това на географско място, където буквално няма нищо. Изграждането на конструкцията конкретно се случва за само два месеца и половина – неофициален рекорд, ако питате мен, в контекста на безкрайните пустинни перипетии. Съвременни човешки свръхсили, а може би просто така стимулиращо действа импозантното архитектурно и инженерно наследство на набатеите, обитавали земите на Ал-Ула през 2 век пр.н.е.
Пустинен оазис отвътре, интериорът на „Марая” надхвърля технологичността на повечето проекти на Giò Forma. Концепцията на концертната зала например е много интересна, съставена от парче дюна, втвърдена, а след това самата сцена вкопана в нея. Така артистите играят във видео картографирана дюна.
„Това е друга мания, която имаме… да прожектираме видеоклипове върху всякакви места. В случая с дюната при „Марая”, сякаш земята рециклира разказа си. В крайна сметка това също е отражение.”
Всяка мебел, конструкция и акцент в интериорния дизайн са man-made ехо на обикаляща среда отвън, с елементи, повтарящи движенията на една никога статична пустиня. Както и при набатеите, дървесината е материал, който присъства в изобилие, като в случая е използван като препратка към различните геоложки пластове земя.
От самото начало планирана като временна сграда, „Марая” ще продължи да отразява красотата на пустинята поне още няколко години, след което съвсем “незабелязано” ще бъде разглобена.
„Основното понятие е „отразена красота“. Трябваше да помислим за историята на града. Това е уникално място, пресичащо древния Път на тамяна, едно от първите места за културен обмен в света; продаденият там тамян е означавало, че могат да се купуват други стоки, говорили са се хиляди езици. Освен това културата на набатеите е много интересна от архитектурна гледна точка, те са копали в скалата, не са поставяли други предмети и не са добавяли други материали… Преценихме, че можем да направим същото, в нашия случай материалът не беше скала, а изображение. Така използвахме най-красивата местна суровина: отразяващото изображение, което дава живот на контейнер за шоута.” – допълва в интервюто си пред Isplora Флориан Бойе.
И така, проектирана да се слее с околния пейзаж, сградата се издига от пясъка като мираж, създавайки ново измерение на красотата на долината Ашар, където артисти от цял свят превръщат „Марая” в социален клуб отвъд рекорда.
Фотография: Giò Forma
